Проучвания до днес в землището на село Моравица не са правени. За миналото извори се търсят в случайно намерени предмети , от запазени документи, от разказите предавани от поколения на поколения, от легендите и преданията. Направените през последните години археологични разкопки в Мездренската котловина /около селата Горна Кремена, Мездра, Старо село и др./ хвърлят, макар и слаба светлина върху живота през вековете в този край.  Несъмнено животът се отнася отчасти и за землището на Моравица. Археологичните предмети от местността “Пещ” край село Старо село и тези от село Кунино датират от старокаменната /палеолита/ и новокаменната /неолита/ епоха и доказват за присъствието на първобитния човек тук. Той е ловувал между Врачанския балкан и Веслец. Котловината е била неселена и през Меднокаменната епоха. Останки от нея са разкрити при село Горна Кремена. По време на строжелязната епоха - 8 и 6 век пр. Н.е., в земите северозападно от река Ескус /Искър/ са живели тракийските племена трибали и трери. Находки от тогава са намерени в района на селата Кунино, Царевец,  Долна и Горна Кремена. В землището на Моравица има няколко тракийски могили:в местностите Орли глав, Орничака и Козарника.  Много от тях са разкопани от иманяри. Богатите земи между Стара планина и река Дунав, горите и реките в тази равнина са давали добър поминък на различни племена в различни епохи. През Мездренската котловина през тези времена се кръстосвали пътища, свързали севера с юга. В 3 век пр.н.е. котловината достигат войските на Филип Втори. Тук преминавала границата на Одринската държава. По време на Римската империя тук кипи силно развит икономически и културен живот. Край южните брегове на Дунав изникват крепости през 1 и 2 век. Строят се крайпътни цитадели. Затова че в котловината е имало живот, говорят останките на крепостта “Калето” в Мездра, на Коритенград при Лютиброд, римската вила при Долна Кремена, Вратица при Враца. В центъра на Моравица личат зидовете на антична сграда, която все още не е проучена. Южно и западно от селото има некропол от десет надгробни тракийски могили. Намерени са колективни находки от сребърни римски републикански динари от първи век пр.н.е. През 28 г . пр.н.е. През котловината преминава наказателният отряд на римлянина Крас, където е имал сражение с траките. В средата на 5 век от северозапад на изток преминават ордите на Атила, които завзимат цяла Мизия и достигат Филипополис /Пловдив/. При обработване на земята, селяни от Моравица и Руска бяла са намирали различни археологични предмети. Такава е и фибулата от 5 век пр.н.е. При разораване на могилен гроб е намерена сребърна обковка на ножница, която датира от ранно-железната епоха. В друг случай, пак при надргробна могила, са намерени фибула, гривна и части от ножница, също от ранно-железната епоха. Пак при извършване на селскостопански работи са намерени украшения, датиращи от железната епоха и една тракийска фибула. В края на миналия век в землището на Моравица е разрушена средновековна църква, в която е имало запазени стенописи. Интерес представлява античната сграда в Моравица, която все още не е проучена. Тя обхваща пространство около 100 на 100 метра. Зидовете са от необработен камък, споен с варов разтвор. Ширината им е 0,80 м, а дълбочината – до 1 88 м. При направа на канализация са намирани четвъртити тухли без надпис. Според едно предание, тази сграда е разрушена при падане на България под турско робство. Зад здравите каменни стени живели монаси, които се сражавали геройски срещу нашествениците. След предателство, сградите били опожарени, а заселниците – изклани. Като факт за това клане, се сочи намерените преди тридесет години човешки черепи в близост до стените, при строежа на старата община и здравната служба. През 1957 година при реконструкция на площада бе разкрито гробище. То е съществувало до двадесетте години на този век, а след това преместено в м. Средна поляна, където съществува и днес. Други факти за присъствието на живот в землището на Моравица е съобщението на историка Богдан Филов през 1911 година: ”В местността Парезите е била разкопана от селяните през 1910 година една могила, висока 4 метра, в която били намерени един гроб с горени кости, въглени и железни пирони. В гроба се оказали освен това два римски златни пръстена, една златна висулка и една глинена лампичка с печат EPIGN, която по формата си изглежда да бъде от началото на втория век преди Христа. Златните предмети и лампичката са предадени в Народния музей . . . ” .При строеж на къща се намира гроб с човешки скелет. Сред костите е открит голям саморъчно направен нож и пирон. Също при строеж на къща се разкрива погребение на трима души. Край най-малкия скелет намира бронзови украшения: гривна, пръстен и тока от колан. Според археолога Пламен Иванов от Врачанския исторически музей, това погребение датира от 15 - 17 век. Песъчливи колони, ръчни мелнички и корита са намерени в дворове на жители на селото. Друго свидетелство за заселвания в землището на Моравица е и намерената находка от сребърни украшения и предмети в м. Орничака. Според к.и.н. Богдан Николов от Врачанския исторически музей, село Моравица е създадено по време на Българската държава, някъде преди 1100 години. Затова му дава основание окончанието към съществителното МОРАВА – ИЦА, характерно за много български имена на селища. А коренът идва от месторазположението на селото при неговото създаване в м. Селището. Наоколо, както и днес, районът е покрит с тучни ливади и сенчести дъбови гори, набраздени от долчинки, в който извират водите на много кладенчета. Труден и недоказан е произходът на първите заселници в старото село, но няма съмнение, че то е просъществувало до падането на Страцимировото царство под турско робство /1396 г ./. В сборника “Република България”, отпечатан 1947 г., е записано: ”Основаването му датира от 597 година. Възникнало е като малко земеделско селище в началото на османското иго. Първоначалното му заселване е в м. Селището, но поради чума жителите се изселват в горите и други села . . . ”.

ПОД ОСМАНСКО РОБСТВО
Първият документ, който потвърждава съществуването на Моравица, е от 15 век. Той е на турски език. В него се съобщава, че селото е имало 76 домакинства, 4 вдовици и приход - 6870 акчета. От онези времена човешката памет е запазила една легенда, минала през вековете до днес. Това е легендата за Драган и Камена. Робството примирило много хора и те склонили  да служат на турската власт. Затова разказва турски документ от 21 януари 1548 година. В него за втори път се среща името на Моравица. Цитат: ”Ямац : Яно, син на Иван от село  Моравица. Ниви – 14, лозя – 2”. Ямаците служили в специален род войска, която изпълнявала  по-особени задачи: опазване на проходи и дефилета. Семействата им се ползвали с известни привилегии.  Друго съсловие българи служели като войници. През 1715 година турската власт отменя войншкия статут на много селяни от селата, но се запазва в Моравица. Много от ямаците и войниците не се занимавали само с военно служение, но работели за султана по 6 месеца в оборите, затова били освобождавани от някои  държавни данъци.  По-късно, когато се отменил войнаганския статут, много от тези, свикнали на свобода младежи ставали хайдути и бунтовници. До 1927 г. в Моравица е живял дядо Иван Цаков. През 1926 г. неговият внук Христо Кънчев записва спомените му. В тях е отбелязано, че днешното село е създадено преди 350 години. Цитат: ”В центъра на селото има развалини от дебели зидове с камъни и печени червени тухли. Говореше се, че тук е живял някакъв голям владетел, който имал войска на Калето. Основите на тази постройка заемат обширно пространство под земята. При идването на турците населението и намиращата се в оградата войска е дала голяма съпротива. В замяна на това всичко било сринато до основи, а населението избито. Малцина се спасили и избягали в планинските села Боженица, Рашково и другаде. . . ”Според  дядо Иван Цаков около 1570 година някой си Иван от Боженица, който имал шестима синове: Димитър, Вълко, Кольо, Петър, Къно и Петко, решил да се завърнат в Моравица, родното място на своите деди. Той се заселил над извора Кладенеца. Така се създала първата фамилия – Боженците ( Божанците ) в новото село. От нея роят фамилиите: Стубльовци, Кандуловци, Цаковци, Широканци. След  дядо Иван тук се заселва дядо Петко от село Рашково с тримата си синове – Вълко, Гешо и Пеко и трите си дъщери – Станка, Янка и Ваца. По същото време пристигат нови заселници от село Желява, Софийско, които създават няколко фамилии: Жилковци, Пенковци, Бекирци, Никовци. Сред първите заселници са още фамилиите – Заяците, Московци и Гергушевци. По спомени на дядо Ангел Митов чул от дядо си, че сред първите били и двама турци Местан ага и Спасия ага, и някакъв евреин. Те построили воденица ( караджейка ) на реката, за да оживят района и да привлекат още български семейства. Изворът, двете зелени морави, реката и гората били причина заселниците да изберът точно това място да създадат новото село, запазвайки му старото име – Моравица.