ПОД ОСМАНСКО РОБСТВО
Първият документ, който потвърждава съществуването на Моравица, е от 15 век. Той е на турски език. В него се съобщава, че селото е имало 76 домакинства, 4 вдовици и приход - 6870 акчета. От онези времена човешката памет е запазила една легенда, минала през вековете до днес. Това е легендата за Драган и Камена. Робството примирило много хора и те склонили  да служат на турската власт. Затова разказва турски документ от 21 януари 1548 година. В него за втори път се среща името на Моравица. Цитат: ”Ямац : Яно, син на Иван от село  Моравица. Ниви – 14, лозя – 2”. Ямаците служили в специален род войска, която изпълнявала  по-особени задачи: опазване на проходи и дефилета. Семействата им се ползвали с известни привилегии.  Друго съсловие българи служели като войници. През 1715 година турската власт отменя войншкия статут на много селяни от селата, но се запазва в Моравица. Много от ямаците и войниците не се занимавали само с военно служение, но работели за султана по 6 месеца в оборите, затова били освобождавани от някои  държавни данъци.  По-късно, когато се отменил войнаганския статут, много от тези, свикнали на свобода младежи ставали хайдути и бунтовници. До 1927 г. в Моравица е живял дядо Иван Цаков. През 1926 г. неговият внук Христо Кънчев записва спомените му. В тях е отбелязано, че днешното село е създадено преди 350 години. Цитат: ”В центъра на селото има развалини от дебели зидове с камъни и печени червени тухли. Говореше се, че тук е живял някакъв голям владетел, който имал войска на Калето. Основите на тази постройка заемат обширно пространство под земята. При идването на турците населението и намиращата се в оградата войска е дала голяма съпротива. В замяна на това всичко било сринато до основи, а населението избито. Малцина се спасили и избягали в планинските села Боженица, Рашково и другаде. . . ”Според  дядо Иван Цаков около 1570 година някой си Иван от Боженица, който имал шестима синове: Димитър, Вълко, Кольо, Петър, Къно и Петко, решил да се завърнат в Моравица, родното място на своите деди. Той се заселил над извора Кладенеца. Така се създала първата фамилия – Боженците ( Божанците ) в новото село. От нея роят фамилиите: Стубльовци, Кандуловци, Цаковци, Широканци. След  дядо Иван тук се заселва дядо Петко от село Рашково с тримата си синове – Вълко, Гешо и Пеко и трите си дъщери – Станка, Янка и Ваца. По същото време пристигат нови заселници от село Желява, Софийско, които създават няколко фамилии: Жилковци, Пенковци, Бекирци, Никовци. Сред първите заселници са още фамилиите – Заяците, Московци и Гергушевци. По спомени на дядо Ангел Митов чул от дядо си, че сред първите били и двама турци Местан ага и Спасия ага, и някакъв евреин. Те построили воденица ( караджейка ) на реката, за да оживят района и да привлекат още български семейства. Изворът, двете зелени морави, реката и гората били причина заселниците да изберът точно това място да създадат новото село, запазвайки му старото име – Моравица.